Старобългарски речник
гладъкъ 
гладъкъ -ꙑ прил Гладък, равен ꙇ бѫдѫтъ стръпътънаѣ въ праваѣ. ꙇ остр въ пѫт гладъкꙑ М Лк 3.5 Изч М З А СК Гр λεῖος Нвб гладък ОА ВА АК Бот НТ Дюв НГер ЕтМл ЕтБАН БТР АР РБЕ ДА гладкий ОА НГер