Старобългарски речник
главьнъ 
главьнъ -ꙑ прил Важен, съществен, ценен аще кꙿто ѹкрадⷮ҇е. главъно ꙿто. л скотъ СЕ 102b 4 главьно мѣсто Κρανίον Лобно място; мястото, където е бил разпънат Исус Христос; Голгота  архепскѹпъ о н҄емъ слꙑшавъ. де на свꙙто главьно мѣсто ...  помꙑ  на въсхода стааго голгоѳꙑ особь. рее С 286.4—5 Изч СЕ С Нвб главен ОА ВА АК Бот НТ Дюв НГер МлБТР ЕтМл ЕтБАН БТР АР РБЕ ДА главний ВА НГер