Старобългарски речник
главꙁна 
главꙁна -ꙑ ж Същност, същина, главното много же оставвъше. къ главꙁнѣ прдѣмъ. вьсѣхъ бо вѣкъ вдмꙑхꙿ.  невдмꙑхъ промꙑсльнкъ богъ. же армъ прѣдъ ловѣкꙑ похѹл҄енꙑ.  сь тварьм вььтенꙑ. ѫтробьнꙑмъ подвꙁанемъ женомъ бѣаше С 189.29 Изч С Калка от гр κεφάλαιον Нвб главизна остар ОА ВА РБЕ