Старобългарски речник
г҄етъсман 
г҄етъсман същ неизм МИ Гетсимани — име на местност и на маслинова градина в подножието на планината Елеон тъгда прде с. вь весь нарцаемѫѭ ћедсман М Мт 26.36 З А СК прдѫ вь весь еже мѧ ћетъсман М Мк 14.32 Изч М З А СК Гр Γεϑσημανί От евр gaṭ jemen ћедсман ћедьсіман ћетъсман ћенꙿсман