Старобългарски речник
г҄еорг҄ 
г҄еорг҄ -ꙗ м ЛИ 1. Георги Кападокийски [Победоносец] — воин мъченик по времето на имп. Диоклециан [284—305 г.] в Никомидия. Пр. на 6 май и 26 ноември [Обновление на храма “Св. Георги” в Лида] мⷺца ноѩⷠ҇ ҃е҃. стъѩ мⷱцѧ екатернꙑ.  свн҇ⷳ҇е стаго ћеорћа А 127b 9 мⷺца апрⷧ҇ ҃в҃. стааго велкаго мⷱка ћеорћа А 145b 27 мⷰ҇ѣ кг мⷱ҇ка георьгꙗ СК 151а 18—19 въ н҄еже гостньнц цръкꙑ стъ стааго геѡргꙗ мѫенка С 282.18 2. Георги — монах и синкел вроятно при преславския архиепископ през втората половина на IX в г помоꙁ твоемѹ робѹ геѡргіꙋ рьньцю  сѵнкелꙋ блъгарьс(комꙋ) П3 3. Георги — име на монах, познато от надпис аꙁь к(алу) герьг П9 Изч А СК С П3 П9 Гр Γεώργιος ћеѡрћ геѡрг геѡргі георьг герьг Нвб Срв Георги ЛИ Георгиев ФИ СтИл,РЛФИ Герги диал ЛИ МлБТР