Старобългарски речник
г҄еона 
г҄еона -ꙑ ж Ад, пъкъл ѹнѣе бо т естъ да погꙑблетъ еднъ ѹдъ твохъ. а не вьсе тѣло твое въвръжено бѫдетъ въ ћеонѫ М Мт 5.29 З ботеже сѧ пае. могѫщааго  дшѫ  тѣло погѹбт въ ћееннѣ М Мт 10.28 З А горе вамъ кънгъѩ  фарсѣ ѵпокрт. ѣко прѣходте море  сѹшѫ сътворт едного пршелъца. і егда бѫдетъ творте  сна ћеоньнѣ сѹгѹбѣша васъ М Мт 23.24 добрѣа т естъ вънт въ жвотъ хромѹ. неже дъвѣ ноѕѣ мѫще въвръженѹ бꙑт въ ћеонѫ. въ огнь не гашѫшт М Мк 9.45 З ѹботе сѧ мѫштааго власть по ѹбьен вьврѣшт въ ћеонѫ М Лк 12.5 З А СК Б сь стꙑ стъ посꙑлаѧ вꙑ въ огн҄ь вѣьнꙑ.  вь г҄еонѫ С 467.8 г҄еона огньнаꙗ γέεννα, γέεννα πυρός Адски, пъклен огън; огън, пъкъл а же реетъ бѹ. повненъ сть геѡнѣ ѡгньнѣ М Мт 5.22 З добрѣа т естъ съ еднѣмь окомь вьнт въ цсрстве бже. неже обѣ о мѫщю. іт въ ћеонѫ огньнѫѭ М Мк 9.47 З добрѣа т естъ съ еднѣмь окомь вь жвотъ вьнт. неже дьвѣ о мѫштю. въвръженѹ бꙑт въ ћеонѫ огньнѫѭ М Мт 18.9 ЗI вьскрѣшеньмь бо хрстовомъ ѹгаснетъ г҄еѡна огн҄ьна С 478.18 М З А Б С От гр γέεννα ћеона ћеоньна г҄еѡна геена ћеенна Нвб геена ОА ВА РБЕ