Старобългарски речник
гвоꙁдь 
гвоꙁдь -ꙗ м 1. Гвоздeй, пирон, клин гвоꙁдї бо въндошꙙ до кост го С 17.22 пргвожденѹ же мѹ бꙑвъшꙋ. пакꙑ дмѡс рее. пока сꙙ.  отъньмемъ гвоꙁдѧ С 141.5 тебе рад рѫцѣ мо с къ гвоꙁдмъ прложхъ С 503.4 кꙑ бо гвоꙁд сце остръ ꙗкоже ꙁавстꙿ. мѣѭштѹѹмѹ (!) ѭ срьдьце прободетъ С 399.15 2. Железен шиш, ръжен пакꙑ же повелѣ кнꙙꙁъ гвоꙁдѧ раждегъше жешт ѧ по хръбътѹ С 178.27 С Гр ἧλος ὀβελίσκος гвоꙁд гвоꙁдв Нвб гвоздий НГер гвоздей ОА ВА АК Бот НТ Дюв МлБТР ЕтМл ЕтБАН БТР АР ДА Срв гоздий ВА гоздей ОА МлБТР