Старобългарски речник
галлескъ 
галлескъ -ꙑ прил от МИ 1. Галилейски, който се отнася до областта Галилея ѣко сь естъ с пророкъ. ꙇже отъ наꙁарета галлескааго М Мт 21.11 ЗI СК ЗП егда родъ рождъствѹ своемѹ веерѭ творѣаше кънѧѕемъ свомъ  тꙑсѫштьнкомъ. ꙇ старѣшнамъ галлескамъ М Мк 6.21 З А ꙇже бѣахѫ пршъл отъ вьсѣкоѩ вьс. галлескꙑ  юдескꙑ М Лк 5.17 З А 2. Прозвище на жител на Галилея; галилейски ꙇ тꙑ бѣ съ смь галлескꙑмъ М Мт 26.69 З А СК платъ же слꙑшавъ галлеѭ въпрос . аште лкъ галлѣскъ естъ М Лк 23.6 З кана галлеска[ꙗ] МИ Κανᾶ τῆς Γαλιλαίας Кана Галилейска — селище в Палестина, на север от Назарет, може би дн. Kefu Kenna [или Kāna al–Djilil, или Kirbet Qana] ꙇ въ трет день бракъ бꙑстъ въ кана галлесцѣ. ꙇ бѣ мат сва тѹ М Йо 2.1 З О сътвор наѧтокъ ꙁнаменемъ съ. въ кана галлесцѣ М Йо 2.11А ꙇ натаналь. ꙇже бѣ отъ кана галлѣскꙑ М Йо 21.2 З А море галлеско[] МИ ϑάλασσα τῆς Γαλιλαίας Галилейското [Генисаретско, Тивериадско] езеро, намиращо се в северната част на Палестина, през което протича река Йордан ꙇ пакꙑ шедъ съ. отъ прѣдѣлъ тѵръскъ  сѵдоньскъ. прде на море галлеско. междю прѣдѣлꙑ декапольскꙑ М Мк 7.31 З А СК Б ꙇ пршедъ отъ тѹдѣ с. ꙇде пр мор галлѣсцѣмъ. ꙇ въшедъ на горѫ сѣде тѹ М Мт 15.29 З ходѧ же пр мор галлесцѣ. вдѣ смона ꙇ аньдрѣѭ братра того смона М Мк 1.16 З М З А СК Б ЗП О Гр τῆς Γαλιλαίας Γαλιλαῖος галлѣскъ Нвб галилейски Бот НГер РБЕ