Старобългарски речник
галат 
галат -ъ м мн Галатянин — жител на Галатия, римска провинция в Мала Азия, образувана през 25 г. пр. н. е. от областите Галатия, Писидия, Памфилия и част от Ликаония неⷣ҇ (прѣ)дъ въꙁдвгъ крста. щї неⷣ҇ кв. къ галатѡмъ Е 30а 4 въ цр апстлъ къ галатомъ Е 38а 12 Изч Е Гр Γαλάται