Старобългарски речник
гадъ 
гадъ -а м 1. Влечуго; земноводно, морско животно се море велікое пространое. тѹ гаді (!) імъже нѣстъ ісла жвотънаа малаа съ велікꙑм СП 103.25 ꙇл самъ ес вельꙁѣолъ. ꙇ не вдмъ. л гръдъ. л жвотьномь. вдѣнемь авлѣѩ сѧ. л ꙁмевомь. ꙇл ꙁвѣрномь лцемь ... л гадомь. л пꙿтцеѭ СЕ 54а 7 нꙑнꙗ же не гадꙑ нъ дѹховънꙑѧ дарꙑ ꙁдастъ С 495.29 Събир.Влечуги. да ꙁнесѫтъ водꙑ гадъ дѹшъ жвъхъ С 495.24 2. Паразит, вредител мⷧ҇о стⷢ҇аа тꙿрофон҄а. ѡ вс̏ⷨ҇е гадѣ ꙁълѣ. гѹбѧщмь. вна  нвꙑ. ꙇ врътꙑ СЕ 59а 5—6 да отъженѫтъ вꙿсе ꙁъло. ꙇ вꙿсѭ ꙁълобѫ. ꙇ га (!) гадовъ. ꙇ вꙿсе еже обдтъ вна. ꙇ нвꙑ. ꙇ врътоградꙑ СЕ 59а 12 ꙁаьнѫ нꙑнѣ глат. мена гадомъ. прѫгъ. сланѫ. ръвенꙑ прѫгъ. катааросъ. флосъ. ꙇлосъ. влтсъ. каръкносъ. връхосъ СЕ 59а 15 Събир.Паразити. пакꙑ ꙁаклнаѭ вꙑ вꙿсѣкъ гадъ. ѡтдѣте отъ лоꙁѣ. ѡтъ нвꙑ. ѡтъ врътоградъ СЕ 59b 7 СП СЕ С Гр ἑρπετόν ϑηρίον Нвб гад ОА ВА АК Бот НТ Дюв НГер МлБТР ЕтМл ЕтБАН БТР АР РБЕ ДА