Старобългарски речник
вѵꙁаньтскъ 
вѵꙁаньтскъ -ꙑ прил МИ Византийски о нхъже многꙑ прносꙙтъ повѣст же  ѹправьнꙗ. вуꙁанꙿтст же  арменст отоц (!) С 278.25—26 Изч С Гр [τῶν] Βυζαντίων Нвб византийски ОА ВА ЕтБАН АР РБЕ византински ОА Срв Визант ЛИ Византи ЛИ Византа ЛИ Византиев ФИ Византович ФИ СтИл,РЛФИ