Старобългарски речник
вѣꙗнь 
вѣꙗнь -ꙗ ср За вятър — веене, духане  велкꙑхъ вѣтръ вѣꙗнꙗ.  мꙙтежꙙ велкꙑ. дѹхомъ рѫкꙑ ѹставвъшꙙ  томѹ вѣрꙑ не ѧхомь С 388.6 Изч С Гр βία вѣꙗн Нвб веяние книж ОА ВА НГер ЕтБАН БТР АР РБЕ