Старобългарски речник
вѣьно 
вѣьно нареч Вечно, завинаги въсхотѣшꙙ вѣьно ьстьн бꙑт С 55.7—8 Изч С Гр αἰωνίως Нвб вечно ОА ВА АК НГер ЕтМл ЕтБАН АР РБЕ