Старобългарски речник
вѣт 
вѣт -ѩ м Вития, оратор не ю наꙙхомъ глаголат о ꙁавст.  ѧꙁꙑц вѣт.  словеса хꙑтрьцъ.  бесѣдꙑ ѹтел҄ь. ꙁвѣштат не могѫ ꙁълобꙑ ѧ С 400.1 Изч С Гр ῥητορικός [вар. ῥήτωρ] Нвб Срв вития книж остар ОА ВА Бот ЕтБАН БТР АР РБЕ