Старобългарски речник
вѣстьнкъ 
вѣстьнкъ -а м Вестител, пратеник ошедъшема же вѣстьнкома оанновома. наѧтъ глт къ народомъ о оанѣ М Лк 7.24 ꙇ посъла вѣстьнкꙑ прѣдь лцемъ свомъ М Лк 9.52 З подобаше прѣжде прт вѣстьнкѹ. прѣдъ господьн҄емъ пршъствмъ С 245.17 Изч М З С Гр ἄγγελος μηνυτής Нвб вестник ОА ВА Дюв НГер ЕтМл ЕтБАН БТР АР РБЕ