Старобългарски речник
вѣрьнъ 
вѣрьнъ -ꙑ прил 1. Истински, достоверен, правдив вѣрно слово. аще с нмъ ѹмрѣхомъ. с нмъ ожвемъ Е 1б 3 дѣла рѫкѹ твоею їстіна ї сѫдъ. вѣрънъї вьсѩ ꙁаповѣд его СП 110.7 гі бже нашъ. вѣрънꙑ въ обѣтовань твоемь СЕ 98b 18 да вждѫ свома ома повѣдано вам. не бо нъ вѣрнѣш еста о послѹхъ. да тъгда  ваше слово прмѫ С 500.27 2. Верен, предан рее емѹ гь. добрꙑ рабе  благꙑ  вѣрьне о малѣ бѣ вѣренъ. надъ мъногꙑ тѧ поставлѭ М Мт 25.21 З А СК ѡблъкъше сѧ въ обраꙁъ нестьлѣнꙿна. ꙇ вѣръна женха. съхранте сѧ. въ кротост СЕ 97b 2 тꙑ пртьꙙ подобшꙙ вѣрьнааго роба  нераꙁѹмьнааго С 370.10  дастъ мъ еппа менемь каптона. давъ мѹ вонъ вѣрьнъ мѫжъ. сломъ пꙙтъ сьтъ С 539.28 3. Който се отнася до привърженика на християнството, до вярващия по томь гла томѣ. прнес пръста твое(е)го сѣмо. ꙇ вꙁжь рѫцѣ мо. ꙇ прнес рѫкѫ твоѭ. ꙇ вълож въ ребра моѣ. ꙇ не бѫд невѣренъ. нъ вѣренъ М Йо 20.27 З А О аще не вѣрѹемъ. онъ вѣрнъ естъ (отъв)рѣⱋ бо сѧ себе не мо(жетъ) Е 1б 10 поꙁдѣ вѣровавъ. а скоро ісповѣдѣвъ. послѣжде прішедъ. ꙇ прьвѣе сѧ вѣньавъ. ꙇ ѣвль вѣрънѫѭ ѣвѣ дѣтѣль К 11b 34 вждѫ пльтѣтꙑма ома. тебе раꙁѹмѣѭ вѣрьнꙑма ома С 505.13—14 ловѣка вдѣвъ  богѹ сꙙ поклонвъ. орѫж прѣждьн҄е повръгъ. вѣрно же прмъ С 438.12 4. Като същ. вѣрьн м мн οἱ πιστοί Вярващите, християните то же стѹмѹ і блаженѹмѹ павълѹ апⷭ҇лѹ глѭштю къ вѣрънъмъ [!]. любодѣанье же ꙇ вьсѣка неістота въ васъ да не іменѹетъ сѧ К 2а 32 аште бо сꙙ тебѣ не сповѣдѣ. въ вѣрьнꙑхъ паствѣ не прмѣшѫ сꙙ С 355.28  томѹ ѹмъръшѹ. ѹ гроба го вѣрꙿн стлъпъ поставшꙙ велкъ С 539.10 тѣмꙿже вѣрн беслъноѭ радостьѭ обьѧт. молꙗахѫ множт сꙙ с н҄м крьстꙗньскѹѹмѹ справьню С 541.7 М З А СК О Е СП СЕ К С Гр πιστός ἀξιόπιστος [τῆς] πίστεως εὐσεβής εὐλαβής вѣрънъ вѣрꙿнъ вѣрнъ вѣренъ Нвб верен ОА ВА НТ Дюв НГер ЕтБАН БТР АР РБЕ ДА верний остар ОА ВА НГер