Старобългарски речник
вѣрт сѧ 
вѣрт сѧ -вѣрѭ сѧ -вѣрш сѧ несв Верен съм на някого, на нещо въꙁлюбішѩ і ѹстꙑ своімі.  ѩꙁꙑкомь своімь солъгашѩ емѹ. сръдьце же іхъ не бѣ право съ німь. ні вѣрішѩ сѩ въ ꙁаповѣд его СП 77.37 Изч СП Гр πιστόομαι вѣріт Нвб верям ДА Срв веря се ’уверявам с клетва’ ОА ВА НТ ЕтМл ЕтБАН БТР АР РБЕ