Старобългарски речник
вѣньць 
вѣньць -а м 1. Венец ꙇ вон съплетъше вѣнецъ отъ трънѣ. въꙁложшѧ на главѫ емѹ М Йо 19.2 З, А, СК. Срв.Мт 27.29 М, З, А, СК; СЕ50а 1 ꙇ ѣко на женха въꙁлож на мѧ вѣнець СЕ 97b 26  вьꙁьрѣвъ на небо ... вдѣ вѣньцꙙ съходꙙштꙙ на главꙑ стꙑхъ слом лѳ С 78.11 вѣньца въꙁложшꙙ на нꙗ. она же растръꙁавъша отъметаста С 138.22 Корона, диадема. положіль есі на главѣ его вѣнъць. отъ камені драгаего СП 20.4 н саѹлъ пръвꙑ поноввꙑ цѣсарьскꙑ вѣньць н даудъ рогомъ ꙗвьнꙑ достонъ цѣсарьствю нареенъ С 238.17—18 та жде трепеꙁа прѣдъстотъ. самомѹ носꙙштѹѹмѹ вѣньць.  багра мѣѭштѹѹмѹ. прѣдръжꙙштѹѹмѹ власть вьсел҄енꙑѧ С 491.30 2. Прен. Награда, прослава, възхвала, възвеличаване ꙇ дажд емѹ вѣнець правъдꙑ. ꙇꙁбъранꙑхъ твохъ СЕ 57b 25 дінѣмъ же  вѣньцемъ. правдꙑ ѹкрасшꙙ сꙙ С 97.18 свꙙтꙑ же мѫенкъ ... рее. благодѣть сповѣдаѭ богѹ момѹ. даръствовавъшѹѹмѹ м раꙁльнꙑмъ мѫкамъ тръпѣню вѣньць С 254.12 с дн на десꙙте страстотръпьц.  добропобѣдьн мѫенц. трѹдшꙙ сꙙ дож  до коньца хса рад. ꙁан҄е  одѣн бꙑшꙙ свѣтълоѭ одеждеѭ.  неѹвꙙдаѭштмъ вѣньцемъ вѣньан тѣмь хсомъ С 271.13 вѣньць въꙁѧт στεφανόομαι Получа прослава сътрьпте мало.  ꙁаконьнѣ постраждте да вѣньцꙙ вьꙁьмете С 75.28 вѣньць лѣтѹ στέφανος τοῦ ἐνιαυτοῦ Завършеният кръг на годишните времена; цялата година благсіші вѣньць лѣтѹ благсісті (!) твоеѩ. ї полѣ твоѣ насꙑтѩтъ сѩ тѹка СП 64.12 М З А СК СП СЕ К С Гр στέφανος διάδημα μίτρα βραβεῖον γέρας вѣнъць вѣнець Нвб венец ОА ВА НТ Дюв НГер ЕтМл ЕтБАН БТР АР РБЕ ДА венъц ДА венок ДА Срв Венец МИ СНМБ Венците МИ ПК, Пр. в им Вѐнец МИ Венцине МИ ВП,ТО Венъ̀ц МИ БС,ЕРГ Венец ЛИ Венецка ЛИ Венецко ЛИ Венечко ЛИ СтИл,РЛФИ