Старобългарски речник
вѣдомъ 
вѣдомъ -ꙑ прич прил 1. Който може да бъде опознат; познаваем тꙑ бъ мо  гь. прѣдъ вѣкꙑ вькѹпь  новъ. тꙑ небесьнꙑ  ꙁемьнꙑ. тꙑ не вдмꙑ  вдомъ. тꙑ не вѣдомꙑ  вѣдомъ бꙑстъ мене дѣл҄ꙗ С 504.30 2. Съзнателен ꙇ отъдажд. ѣко благꙑ кⷠ҇люць. прѣгрѣшенѣ наша. вольнаа  невольнаа. вѣдомаа ꙇ невѣдомаа СЕ 66а 3 вѣдомо стъ γνωστόν ἐστιν Известно е вѣдомо да бѫдетъ тебѣ. ꙗко богомъ твомъ не жърѫ С 104.16 вѣдомо да бѫдетъ вамъ. ꙗко отъ дьн҄ешьнꙗаго дьне аште да сꙙ обрꙙштетъ кто отъ васъ ... то съмрьтънѫѭ каꙁнь прметъ С 199.22 СЕ С Гр ἐν εἴδει [ὁ] ἐν γνώσει Нвб вѐдом ’знаен познат’ книж остар ОА Срв неведом ОА ВА