Старобългарски речник
вьсеꙁѣдаѩ 
вьсеꙁѣдаѩ -ѩ прич прил Всепоглъщащ  сь тхостѭ прмѣте хѹдаа моꙗ словеса. да мало то оть н҄хъ ѹспѣшеньꙗ прмете. съпастелю вьнеꙁаапъ растрьгнѫвъшѹ вьсе (вм. вьсеꙁѣдаѭште, Север., с. 498, бел. под линия) адово рѣво.  бꙑвшѹ прьвородьцѹ въ мрьтвꙑхъ  вь ꙁаклюенꙑѧ двьр вълѣꙁъшꙋ къ ѹекомъ (!) свомъ С 498.23 Изч С Гр πάμφαγος Нвб Ø