Старобългарски речник
вꙑст сѧ 
вꙑст сѧ -вꙑшѫ сѧ -вꙑсш сѧ несв Въздигам се, възвисявам се, извисявам се вдѣхъ неьстваего прѣвьꙁносѩща сѩ  вꙑсѩща сѩ ѣко кедрꙑ лваньскъїѩ СП 36.35 Изч СП Гр ἐπαίρομαι Нвб Срв [из]висявам се, [въз]висявам се