Старобългарски речник
вътрътърат 
вътрътърат -вътрътъраѭ -вътрътъраш св Изпратя някого в ада бъ же еднъ прꙁраетъ. съвѧꙁаѩ вꙿсѧ ѹрцаѭщѧѩ своего обраꙁа.  съвѣщаваѭщѧѩ на нь ѫꙁам въ тъмѫ вътрътъравъ СЕ 55а 8—9 Изч СЕ От гр ταρταρόω Нвб Срв тартар ’ад’ ОА ВА БТР