Старобългарски речник
въторцеѭ 
въторцеѭ нареч За втори път, повторно ꙇ гла емѹ съ. амнь гл(ѭ) т. ѣко тꙑ дьнесь вь сьѭ ношть. прѣжде даже въторцеѭ. кокотъ не въꙁгластъ. тр кратꙑ отъвръжеш сѧ мене М Мк 14.30 З еда можетъ въторцеѭ въ рѣво вьлѣст матере своеѩ  родт сѧ М Йо 3.4 З А ꙇ пакꙑ грѧдѧі въ славѣ пръвѣе на жрѣбьці. отъ відъфагіѩ. въторіцеѭ на облацѣхъ въ нбсе К 1b 4 то жде же пакꙑ сътвор. въторцеѭ рекъ кꙿ н҄емѹ. помлѹ мꙙ бже бо велцѣ млост тво.  їꙁглагола то малꙑ ꙗснѣ.  пакꙑ въторцеѭ  третцеѭ сътвор мѹ. съвръшенѣ  ꙗснѣ ꙁглаголат С 562.19—20, 22 М З А СК К С Гр δίς [τὸ] δεύτερον ἐκ δευτέρου въторіцеѭ вторцеѭ Нвб вторицею остар ВА ЕтМл РБЕ вторица диал МлБТР