Старобългарски речник
въсьꙗт 
въсьꙗт -въсьꙗѭ -въсьꙗш св 1. Засияя, заблестя, засветя люд сѣдѧшті въ тъмѣ вдѣшѧ свѣтъ велі. ꙇ сѣдѧштімъ въ тъмѣ ꙇ въ сѣн съмрътьнѣ. свѣтъ въсѣетъ на насъ З Мт 4.16 А СК Б восѣ во тъмѣ свѣтъ правъїїмъ. млостівъ ї штедръ  правъденъ СП 111.4 ꙇ егоже слъньце не можааше ѹлѹіт. крстъ въсьѣвъ просвѣт К 10а 28 Образно. рѣснота отъ ꙁемⷧѩ въсіѣ. і правъда съ нбсі прініе СП 84.12 бѫдетъ т нбо ново. ꙇ ꙁемⷧѣ нова. ꙇ въсѣетъ т гъ правъдоѭ СЕ 82b 24 да  прѣжде реенаа станѫтъ.  танаа крьштеньꙗ проповѣдана бѫдѫтъ.  благодѣть хотꙙштꙗ вьсꙗт С 483.3 2. За слънцето — изгрея ꙇ ѕѣло ꙁа ѹтра вь еднѫ соботъ. прдѫ на гробь въсѣвъшю слъньцю М Мк 16.2 З А въсіѣ слънъце  собьрашѩ сѩ.  вь ложхъ своіхъ лѩгѫтъ СП 103.22  сѫштѹ асѹ третюмѹ ношт. слъньце о н҄хъ въсꙗ топло ꙗко въ жꙙтвѫ.  растаавъ сꙙ ледъ бꙑстъ вода топла С 77.30 Образно. рождъство твое бце дво радостъ въꙁвѣст въсе въселенѣ. с тебе бо въсѣ слънъце праведное хъ бъ нашъ Е 25б 17 въсьꙗт свѣтъ τὸ φῶς ποιέω За Бога — дам, създам светлината г боже ꙁбаввꙑ. свꙙтꙑѧ тр отрокꙑ твоѧ отъ пешт огн҄ьнъѩ ... вьсꙗвꙑ свѣтъ  тъмѫ. отъгьнавъ С 179.16 М З А СК Б Е СП СЕ К С Гр ἀνατέλλω ἐξανατέλλω ἀναλάμπω λάμπω въсѣт вьсꙗт восꙗт Нвб възсияя книж ОА ВА ЕтМл БТР АР РБЕ