Старобългарски речник
въсхлѧпат 
въсхлѧпат -въсхлѧпаѭ -въсхлѧпаш несв Изпросвам, прося милостиня двжѫщеі сѩ да прѣселѩтъ сѩ снве его.  въсхлѩпаѭтъ.  вꙑгънані бѫдѫтъ іꙁ домовъ своіхъ СП 108.10 Изч СП Гр ἐπαιτέω въсхлѩпат Нвб Срв хлепам, хлепем диал ДА