Старобългарски речник
въсхвалт 
въсхвалт -въсхвалѭ -въсхвалш св Възхваля, прославя въсхвалѫ імѩ ба моего съ пѣсніѭ. въꙁвеліѫ і въ хваленьі СП 68.31 не мрътвії въсхвалѩтъ тѩ гі. н вьс нꙁходѩштеї въ адъ СП 113.25 нкътоже бо естъ достонъ по лѣпотѣ тѧ въсхвалт СС IIа 8—9 вдѣвъше же се мѫж мноꙁ отъ крьстꙗнъ. въсхвалшꙙ бога С 64.26 Похваля. ѹслꙑша же мат правьдьнѹѹмѹ.  рада бꙑстъ  въсхвал ѭ С 26.2 СП СС С Гр αἰνέω ἀνυμνέω εὐχαριστέω ἀνευφημέω Нвб възхваля ОА ВА НГер ЕтМл БТР АР РБЕ