Старобългарски речник
въстѧꙃань 
въстѧꙃань -ꙗ ср Поискване, изискване [на нещо, дадено в заем и под.] ловѣц бо не тако творꙙтъ. нъ того въ ꙁамъ давъшааго самого. прставꙙтꙑ  вьстꙙꙁат. нъ тебѣ подоба бѣ вьдат рее.  вьстꙙꙁан мьнѣ оставт.  аꙁъ ѹбо стꙙꙁалъ бмъ съ вьꙁвтѭ С 377.14—15 Изч С Гр ἀπαίτησις вьстѧꙁан Нвб Срв [при]тежание