Старобългарски речник
въстовъ 
въстовъ -ꙑ прил Бесен, луд, необуздан ꙁаклнаѭ тѧ бгомь вꙿседръжтелемь. въдъхнѫвъшмь бжествьнꙑ дхъ въ пркꙑ ... ѹбо сѧ бѣж. отътьц. ѡтд. вꙿсѣкъ демонъ нестꙑ. ꙇ скврънънꙑ ... деже аще ес. ꙇ отънѭдѣже аще деш. ꙇл самъ ес вельꙁѣолъ. ꙇ невдмъ. л гръдъ ... л въстовъ СЕ 54а 14—15 Изч СЕ Гр δυσώδης [вар. λυσσώδης] Нвб Ø