Старобългарски речник

въстлапт

въстлапт -въстлаплѭ -въстлапш св Укротя, обуздая  коснѫвъ сꙙ его рѫкама.  въстлапвъ гнѣвъ словесꙑ кротъкꙑм. рѫкоѭ помъ. вьведе въ сво хлѣвъ къ ꙗслемъ С 566.13 Изч С Нвб Ø