Старобългарски речник
въстаньнъ 
въстаньнъ -ꙑ прил Който се отнася до проява, пристъп [на болест] мⷧ҇о нⷣ҇а трѧсомⷨ҇о вь в҃ асъ. бетъ тѧ трсавце гь. асънаа. емⷧ҇ѭщѣ. въ в҃ асъ. сего. бенемь неотъвѣтъномь. въꙁбранѣетъ т врѣмен. въстанънааго. ꙇ аемънааго. бъ бенꙑ платомь СЕ 49b 18 Изч СЕ въстанънъ Нвб Ø