Старобългарски речник
въставл҄ень 
въставл҄ень -ꙗ ср Вдигане на мъртвец от гроба; възкресяване дѣѣш л молтвꙑ трѣбова тъгда на въставьн ѹмьръшааго С 307. 4—5 Изч С Гр τὸ ἐγεῖραι въставьн Нвб Срв възставане