Старобългарски речник

въставтел҄ь

въставтел҄ь -ꙗ м Подбудител, причинител бъ же еднъ прꙁраетъ. съвѧꙁаѩ вꙿсѧ ѹрцаѭщѧѩ своего обраꙁа ... ѫꙁам въ тъмѫ вътрътъравъ ...  тѧ вꙿсемѹ ꙁълѹ въставтелѣ дѣволе СЕ 55а 11 Изч СЕ Гр ἐφευρετής Нвб Ø