Старобългарски речник
въспрѩт 
въспрѩт -въспрмѫ -въспрмеш св 1. Придобия, постигна обае горе вамъ богатꙑмъ. ѣко вьспрѩсте ѹтѣхѫ вашѫ М Лк 6.24 З рее же авраамъ ѧдо помѣн ѣко въспрѩлъ ес тꙑ благаа твоѣ въ жвотѣ твоемь М Лк 16.25 З А въꙁлюбшꙙ пае ꙁемьнꙑхъ стаꙗ  добрѣ вьꙁꙙшꙙ. же вьꙁлюбшꙙ въспрѧшꙙ С 55.5 саторннъ же много мѫдръство въспрмъ. ѹмꙑслвъ правьдъ ꙗко мѫжь тъ. мльалвѫ жꙁнь стъ обꙑклъ С 204.13 Приема, получа [награда, наказание и под.]. егда ѹбо творш млостꙑнѭ. не въстрѫб прѣдъ собоѭ. ѣко ѵпокрт творѧтъ. въ съньмштхъ  въ стъгнахъ. да прославѧтъ сѧ отъ лвкъ. амнь глѭ вамъ. въспрмѫтъ мъꙁдѫ своѭ М Мт 6.2 З,А, СК. Срв. Мт 6.5 З,А, СК;Мт 6.16 М З А СК  їꙁгънана бꙑста с породънꙑѧ пштꙙ. дѣлат ꙁемьѭ рѫкама свома.  трѹдно жт вьспрімъша. жста девꙙтъ сътъ.  л҃ лѣтъ С 9.20 длъжънъ сꙑ мьштен маловрѣменьно въспрѧт С 558.11 Образно.  кръвьѭ го остмъ сꙙ.  породѫ вьспрмемъ С 483.6 За Христос — приема [човешки образ]. крьстомъ ѹдолѣ дꙗволѹ хъ ... то ѹже не матъ сътворт о тѹждерожден. гоже обраꙁъ въспрѧт многомъ млосрьдїмъ съподоблъ С 490.15 2. Получа обратно, възвърна си ꙇ аште въ ꙁамъ даате отъ нхъже аате въспрѩт. каѣ вамъ хвала естъ. ꙇбо  грѣшънц грѣшънкомъ въ ꙁамъ даѭтъ. да вьспрмѫтъ равъно М Лк 6.34 З А СК двꙙ сꙙ правьдьнааго же къ богѹ дръꙁновен. отъпѹштенъ бꙑ сь мром.  пакꙑ въспрѧ сво мѣсто С 556.1 3. Прен. Взема, поема върху себе си [бреме, грях и под.] прдѣте къ мнѣ рекъ. вꙿс обрѣменен тѧготоѭ. хъ вꙑ ꙁоветъ спѣшъно. вьспрмѣте го.  брѣмѧ мое легъкое СЕ 85b 17 оскрьбꙙтъ  опеалꙙтъ сꙙ не полѹвъше го. сам же отъштеттъ сꙙ не цѣлвъ. въспрмшꙙѧ го рад толкъ трѹдъ С 549.6 л ꙗко же ісъ вьсего мра грѣхꙑ въспрмъ ѹмрѣтъ Х I Вб 4—5 М З А СК СЕ С Х Гр λαμβάνω ἀπολαμβάνω ἀναλαμβάνω ὑπολαμβάνω ἀπέχω φορέω χράομαι ϑέλω вьспрѩт Нвб възприима остар ОА ВА Дюв ЕтМл БТР АР РБЕ