Старобългарски речник
въскрьсновень 
въскрьсновень -ꙗ ср Оживяване на мъртвец, възкресение, възкръсване по въск(р)ьсновен же моемь. варѣѭ вꙑ въ галле М Мт 26.32 З ꙇ шедъше ꙁ г(р)объ по воскръсновен его. въндѫ въ стꙑ градъ. ꙇ ѣвшѧ сѧ мъногомъ М Мт 27.53 З Изч М З Гр τὸ ἐγερϑῆναι ἔγερσις воскръсновен Нвб Срв възкресение