Старобългарски речник
въскръмт 
въскръмт -въскръмлѭ -въскръмш св Отгледам, отхраня еже ѹбо которꙑ стъ родвꙑ. добьꙗго сего  въскръмвꙑ. прѣжде рънорꙁъства да тако рекѫ ѹдънꙑ градъ ꙁемънꙑ стъ С 272.8 Възпитам. добра корене добра же  лѣторасль. покаꙁа доблаꙗ мат. ꙗко ѹенм благꙑѧ вѣрꙑ вьскрьмла  пае. неже млѣкомъ. онъ же тако въскръмьнъ бꙑвъ. сце посланъ бꙑстъ отъ благовѣрнꙑѧ матере. а дꙗволъ отде посрамьнъ С 96.18, 20 Изч С Гр ἐκτρέφω τρέφω вьскрьмт Нвб Срв [от]кърмя