Старобългарски речник
въскръбѣт 
въскръбѣт -въскръблѭ -въскръбш св Натъжа се, опечаля се, наскърбя се въскръбѣхъ пеальѭ моеѭ ї съмѩ сѩ СП 54.3 помѣнѫхъ ба і въꙁвеселхъ сѩ. въ скръбехъ [погр. вм. въскръбѣхъ, Север., с. 97, бел. под линия] і не прѣможе дхъ моі СП 76.4 Изч СП Гр λυπέομαι ἀδολεσχέω Нвб Срв [на]скърбя [се]