Старобългарски речник
въсклонт сѧ 
въсклонт сѧ -въсклонѭ сѧ -въсклонш сѧ св Изправя се ꙇ се жена бѣаше дхъ мѫшт недѫжень. ѕ҃ꙇ҃. на десѧте лѣтъ.  бѣ слѫка. ꙇ не магѫшт сѧ въсклонт отънѫдь М Лк 13.11 З А СК въсклонт сѧ  въꙁдвгнѣте гла(в)вꙑ вашѧ М Лк 21.28 З ѣко же прлежаахѫ въпрашаѭште . въсклон сѧ  рее М Йо 8.7 З въсклонь же сѧ съ рее е М Йо 8.10 З  въсклонтꙿ сѧ ппъ СЕ 63а 9 Изч М З А СК СЕ Гр ἀνακύπτω Вж. при въсклонт Нвб