Старобългарски речник
въселꙗт 
въселꙗт -въселꙗѭ -въселꙗш несв Заселвам, поселвам, настанявам някого някъде бъ вьсѣлѣетъ номꙑслънꙑѩ вь домь СП 67.7 вьселѣѩї неплодъве въ домъ. мре о ѩдахъ веселѩште сѩ СП 112.9 Образно. тебѣ ꙁапрѣщаѭ трѧсавце ... въꙁбранѣетъ т вꙿсѣхъ пѫте. ꙇ вꙿсѣхъ стеꙁь въходънꙑхъ. ꙇ ꙁатварѣѭтъ т сѧ вꙿсѧ двьр въходънꙑѩ. вꙿсѣлѣетъ же во нь съдраве СЕ 46а 15 трѧсавце ... отъметаетъ бо т пѫт прѣходънꙑѩ. ꙇ вꙿсѧ стьꙁа. ꙇ ꙁатварѣетъ т вꙿсѧ двьр въходънꙑѩ. вꙿсѣлѣетъ же съдраве СЕ 48b 26—49а 1 Изч СП СЕ Гр κατοικίζω вьселѣт вьсѣлꙗт вꙿсѣлѣт Нвб вселявам книж ОА ВА НГер ЕтМл ЕтБАН БТР АР РБЕ