Старобългарски речник
въсадт 
въсадт -въсаждѫ -въсадш св 1. Сложа, поставя нещо някъде повелѣ анѳупатъ прнест врѣтште.  вьсадт  вь н҄е С 112.3 Възкача, натоваря. ꙇ въꙁвръгъше рꙁꙑ своѩ на жрѣбѧ. въсадшѧ са М Лк 19.35 З ꙇ прстѫпь обѧꙁа стрѹпꙑ его въꙁлваѩ олѣ  вно. въсаждъ же  на сво скотъ прведе  въ гостнцѫ М Лк 10.34 З А гоже не могъше носꙙшт въсадт на клюсꙙ. одръ сътворвъше на рамѹ вьꙁнесошꙙ къ правьднѹѹмѹ С 552.24 2. Посадя, засадя [растение] смоковьнцѫ мѣаше еднъ въ вноградѣ своемь въсажденѫ. ꙇ прде штѧ плода на не  не обрѣте М Лк 13.6 З Образно. въсаждеї ѹхо не слꙑшітъ л. лі соꙁъдавоі око не съмотрітъ СП 93.9 ꙁаклнаѭ тѧ бгомь ... вьсаждьшмь глѹхꙑмъ слѹхъ СЕ 53а 22—23  ѹсѹш смокве.  вьсад крьстъ вѣроѭ цвьтѫштъ.  жꙁнѭ вьсѣмъ сꙗѭштъ С 352.18 3. Прен. Внедря, вкореня, насадя врѣмꙙ с корене скопат неьст.  врѣмꙙ вьсадт благоьст С 357.9 на коньцꙙ вьсел҄енꙑѧ тешт.  въсадт сътворено слово о въскръсен С 442.24 многомлоствꙑ же бъ вьсꙙ ловѣкꙑ хотꙙ съпаст.  на ѹвѣдѣнь стнꙑ прт. не попѹст вьсемѹ градѹ  ꙁем погꙑбнѫт отъ сотонꙑ. въсад стꙑ сво дхъ С 535.26 Установя, утвърдя. се поставьꙗѭ тꙙ дьнесь ... с корене скопат многобожьство. а вьсадт днѫ власть С 357.14, 15—16 въсадт въ тьмьнцѫ ἀποτίϑεμαι ἐν φυλακῇ, βάλλω εἰς [τὴν] φυλακήν, βάλλω ἐν τῇ φυλακῇ Затворя, хвърля някого в тъмница ꙇродъ бо емъ оанна съвѧꙁа . ꙇ въсад  вь темьнцѫ М Мт 14.3 З не ѹ бо бѣ въсажденъ въ темьнцѫ оанъ М Йо 3.24А слꙑшавъ же то кнꙙꙁъ повелѣ въсадіт ꙗ въ темнцѫ С 181.22—23 М З А СК СП СЕ С Гр βάλλω ἐπιβιβάζω φυτεύω ἐμφυτεύω. [вар. ἀνορϑόω] вьсадт въсадіт Нвб всадя остар ОА ВА НГер ЕтМл БТР РБЕ