Старобългарски речник
върѫт 
върѫт -върѫѫ -върѫш св Поверя, връча нещо някому же отъ дѣства сотонна. наꙙ отъштштат  съмѫштат семѹ върѫенѫѭ црькъве С 281.24 отъда ѹбо мꙋже бѣ върѫено дно таланто. нъ  тако осѫжденъ бꙑстъ С 378.15—16 Изч С Гр ἐγχειρίζω πιστεύω Нвб връча ОА ВА Дюв НГер ЕтМл ЕтБАН БТР АР РБЕ вруча диал ДА