Старобългарски речник
въпрашань 
въпрашань -ꙗ ср 1. Запитване мꙑ многашд рѣхомъ т.  въ пръво т въпрашан ꙗкоже крьстꙗн смъ С 177.27 мꙑ бо готов смъ о въпрашан твомꙿ отъвѣштават С 177.30 2. Разпитване, разпит похꙑштеномъ бꙑвъшемъ крьстꙗномъ. вь врѣмена дек҄ꙗ цра  ѹалерꙗна.  ведомомъ бꙑвъшемъ вь нкомдскꙑ градъ вуѳнѧ.  вь тьмьнцѫ въвръженомъ бꙑвъшемъ.  съ вьсѣцѣмъ ѹтврьжденмъ. блюдом бѣахѫ на въпрашан. да аште раꙙтъ жрътвъно ꙗст. то беꙁ мѫкъ отъпѹштен бꙑвъше С 98.3 рабе бож флеа. шъдъ вьꙁвѣст владꙑцѣ момѹ свꙙтѹѹмѹ епскѹпꙋ ... ште бо нѣстъ въпрашан о мьнѣ бꙑло. шъдъ ѹбо вьꙁвѣст епскѹпѹ. ꙗко рабъ бож артемѡнъ вь тьмнц сѣдтъ С 225.26 раꙁгнѣвавъше сꙙ велм. повелѣшꙙ прнест жьꙁл шпьано не оцѣштено. на мѫен стѹю їѡнꙑ  варахса. отълѫвъше ꙗ раꙁно. да не слꙑшта къждо ю въпрашанꙗ подрѹга с.  ѹкрѣптъ сꙙ на трѹдъ хрстосовъ. прѣдьсѣдъше же. масраѳ.  сроѳ.  марнс. тр старѣшнꙑ вльшъскꙑ. на въпрашан стѹю С 258.18, 22 Изч С Гр ἐρώτησις ἐπερώτησις ἐξέτασις ἀκρόασις въпрашан Нвб Срв прашане ’питане’ диал ДА