Старобългарски речник
въпл҄ь 
въпл҄ь -ꙗ м 1. Стон, стенание, вопъл глⷭ҇а въ рамѣ слъшанъ бъⷭ҇і. плаь  ръдане  въпль многь. рахль плаѫщ сѧ ѩдъ свохъ.  не хотѣаше ѹтѣшіті сѧ ѣко не сѫтъ А Мт 2.18 СК Б гі ѹслꙑші молітвѫ моѭ.  въпль моі къ тебѣ да прідетъ СП 101.2 къ велкѹѹмѹ семѹ отьцѹ пртее.  съ сльꙁам  вьпл҄ьмъ сповѣдааше сво врѣдъ ратъ С 276.13—14  рѣва адова вьпл҄ь мо ѹслꙑша гласъ мо С 461.20  плаꙙ съ вьпл҄емъ глаголааше мъ. ꙙда молте сꙙ къ богѹ С 569.17—18 2. Вик полѹ ношт же въпль бꙑстъ. се женхъ грѧдетъ. ꙇсходте вь сърѣтене его М Мт 25.6 З,А, СК. Срв. С 369.3 жвѫшт бо вь нк҄естѣмъ градѣ. ѹжасъше сꙙ отъ бꙑвъшааго кра  вьпл҄ѣ С 108.29—30 рее бъ къ авраамѹ крат вьпл҄ь содомъскъ  гоморьскъ де къ мьнѣ съшъдъ ѹбо вждѫ С 304.29 въ полѹношт же вьпл҄ь бꙑстъ. л пртьѫ ѹкаꙁатъ се ... вьпл҄ь же  павьлъ кажетъ глагол҄ꙙ С 372.15, 17 ꙿто же хотꙙтъ трѫбꙑ то л вьпл҄ь. глагол҄етъ невѣстьнкъ грꙙдетъ С 372.21 Изч М З А СК Б СП С Гр ὀδυρμός οἰμωγή κραυγή ὀλολυγμός вьпл҄ь Нвб Срв вопъл книж ОА ВА Бот ЕтМл ЕтБАН БТР АР РБЕ