Старобългарски речник
вънѫтрь 
вънѫтрь нареч предл I. нареч 1. Във вътрешността на нещо; вътре ꙇ по осм денъ пакꙑ бѣахѫ вънѫтрь ѹенц его М Йо 20.26 О въ то же врѣмꙙ гргор наньꙁꙗнъскꙑ епскѹпъ. вънѫтрь въ градѣ въ малѣ црькв съборꙑ творѣѣше С 198.3—4 тако ѹбо ꙁвол положт сꙙ въ цръкъв стааго прьвомѫенка стефана. о деснѫѭ свꙙтꙑѧ трепеꙁꙑ. вънѫтрь въ олтар С 209.10 2. Прен. Вътре в себе си, в душата си, в съзнанието си вънемлѣте отъ лъжхъ пророкъ. ꙇже прходѧтъ къ вамъ. въ одеждахъ овьахъ. вьнѫтрь же сѫтъ влъц хꙑштьнц М Мт 7.15 не імѣі нікътоже вънѫтрь ꙁълꙑ мꙑслі. нъ да оꙇстмъ своі съмꙑслъ К 8b 13 3. Навътре в нещо петръ же дѣаше по немь ꙁ далее. до двора архереова. ꙇ въшедъ вънѫтрь сѣдѣаше съ слѹгам М Мт 26.58 З А СК ꙇ петръ ꙇꙁдалее въ слѣдъ его де. до вънѫтрь въ дворъ архереовъ М Мк 14.54 З вон же вѣсѧ са вънѫтрь на дворъ М Мк 15.16 З  по амⷩ҇ вьлⷮ҇ѣе водꙑ. ѡⷮ҇ стⷯ҇ꙑ бгоавлене. вь нь вьнѫтрь СЕ 21а 13—14  тако прѧста брашъна. ꙗкоже  тьмньнꙑмъ стражемъ вдѣвъшемъ свѣтъ. въскот вьнѫтрь С 182.18—19 II. Като предл. С род. За означаване на действие, насочено в границите, в пределите на предмета: вътре в аште да сꙙ обрꙙштетъ кто отъ васъ вънѫтрь града събраѧ въ цръкв правовѣрнꙑхъ. то съмрьтънѫѭ каꙁнь прметъ С 199.25 М З А СК О СЕ К С Гр ἔσω ἔσωϑεν ἔνδον вьнѫтрь Нвб Срв внетре, внетри, внътре, внотри, внотра диал унетре диал ДА