Старобългарски речник
въмѣщат 
въмѣщат -въмѣщаѭ -въмѣщаш несв 1. Побирам, вмествам панцѫ велкѫ дъждънꙑмъ водамъ  ѹднѫ.  мꙿного могѫштѫ вьмѣштат водъ сътвор въ манастꙑр С 552.17 2. Прен. Разбирам, схващам, възприемам смисъла на нещо могꙑ вьмѣштат да вьмѣсттъ М Мт 19.12А Изч М А С Гр χωρέω вьмѣштат Нвб вмещавам остар вмещам остар