Старобългарски речник
въльꙗт 
въльꙗт -вълѣѭ -вълѣш св Налея, влея нъ вно новое въ мѣхꙑ новꙑ вьльѣт З Мк 2.22 по томь же волѣ водѫ въ ѹмꙑвальнцѫ. ꙇ наѧтъ ѹмꙑват ноꙁѣ ѹенкомъ З Йо 13.5А, СК  потомь вьлѣетъ водꙑ мало. въ ѫтрь. ѡтъ стꙑхъ. бгоавлене СЕ 19b 5—6 Срв. СЕ21а 12 повелѣшꙙ прнест олово ...  въ ноꙁдр мѹ вълꙗт  въ ѹста  въ ѹш С 264.22 прнесошꙙ пьцьлъ горꙙштъ.  вълꙗшꙙ въ ѹста мѹ С 270.18 Прелея [гроб], възлея благовонно масло. прде марꙗ магдалꙑн҄.  на марꙗ вдѣтъ гроба ... пршлꙑ бо бѣшꙙ ꙗкоже масло вьлꙗт С 445.2 Изч З А СК СЕ С Гр βάλλω ἐμβάλλω ἐπιχέω вълꙗт вьлꙗт вьльѣт волѣт Нвб влея ОА ВА Бот НГер ЕтМл БТР АР РБЕ