Старобългарски речник
въкорент сѧ 
въкорент сѧ -въкоренѭ сѧ -въкоренш сѧ св Вкореня се, здраво се вбия, вкопая се рѫкоѭ коп хотѣаше стръгнѫт.  обратт сꙙ на бѣжан ... оно же въкоренвъ сꙙ на ꙁем. нкакоже не даꙗше мѹ попѹштеньꙗ на бѣжань С 560.1—2 то въ ꙁем въкоренвъ сꙙ на облень его прѣбꙑва С 560.14 вь ꙁемьѭ же въдрѫжено коп въкорен сꙙ С 560.24 Изч С Нвб вкореня [се] ОА ВА НГер ЕтМл ЕтБАН БТР АР РБЕ