Старобългарски речник
въкопат 
въкопат -въкопаѭ -въкопаш св 1. Вкопая, забия антоннъ рее. въкопавъше етꙑр дрѣвеса.  протꙙгъше по дрѣвесемъ првꙙжате  твръдо. да протꙙжемъ дрѣвесꙑ съкрѹштъ сꙙ.  пожьретъ С 158.29 2. Разкопая, прекопая  нꙑн҄ꙗ же же повелѣ сътворхомъ  въкопахомъ н҄вꙑ.  насѣахомъ сланѹтъка С 41.23—24 Изч С Гр σκάπτω Нвб вкопая ОА ВА Дюв НГер ЕтМл ЕтБАН БТР АР РБЕ