Старобългарски речник
въꙁꙑват 
въꙁꙑват -въꙁꙑваѭ -въꙁꙑваш несв 1. Надавам молитвен възглас вънегда вьꙁꙑвахъ ѹслꙑша мѩ бже правъдъї моеѩ СП 4.2 Срв. СЕ73а 3 2. Повиквам, призовавам някого оно ѹбо дрѣво въ адъ сълааше. крьстьно же дрѣво  ошьдъшїхъ отъ ада пакꙑ въꙁꙑвааше С 489.21 Изч СП СЕ С Гр ἀνακαλέομαι τὸ ἐπικαλεῖσϑαι вьꙁꙑват Нвб възивавам диал ДА