Старобългарски речник
въꙁмѫщень 
въꙁмѫщень -ꙗ ср 1. За вода, течност — раздвижване анћл бо гнь на вьсѣ лѣта съхождааше въ кѫпѣль. ꙇ въꙁмѫштааше водѫ. ꙇ же пръвѣе вълажааше по въꙁмѫштен водꙑ. съдравъ бꙑвааше М Йо 5.4 З, А.Срв. С 496.12 2. Морско вълнение  бѫдѫтъ ꙁнаменѣ въ слънъц  лѹнѣ.  ѕвѣꙁдахъ. ꙇ на ꙁем тѫга ѩꙁкмъ. отъ неаанѣ шюма моръскааго  въꙁмѫщенѣ М Лк 21.25 З А СК тꙑ владеші дръжавоѭ морьскоѭ. въꙁмѫштеніе же влънъ его тꙑ ѹкротішї СП 88.10 беꙁ въꙁмѫщеньꙗ ἀϑόλωτος Чист, бистър, неразмътен не мꙙт ковьегомъ. да не кладеш же вь н҄емъ. бес порока съсѫдъ. бе скврънꙑ хлѣвна. беꙁ въꙁмѫштенꙗ стьклѣнца С 243.3—4 Изч М З А СК СП С Гр ταραχή σάλος въꙁмѫштен Нвб възмущение ОА ВА ЕтМл БТР АР РБЕ