Старобългарски речник
въꙁмѫщат
въꙁмѫщат
-въꙁмѫщаѭ
-въꙁмѫщаш
несв
1. Раздвижвам [течност]
анћл бо гнь на вьсѣ лѣта съхождааше въ кѫпѣль. ꙇ въꙁмѫштааше водѫ. ꙇ же пръвѣе вълажааше по въꙁмѫштен водꙑ. съдравъ бꙑвааше
М
Йо 5.4
З
А
сьндѣаше тамо рее анг҄елъ въꙁмѫштааше водѫ
С
496.11
2. Смущавам, разтревожвам някого
ѡ како. гда боꙗꙁнь страхъ. обьметъ ꙁемьнааго. вьсе го естьство аб въꙁмѫштатъ
С
471.21—22
Изч
М
З
А
С
Гр
ταράσσω
Нвб
възмущавам
ОА
ВА
АК
Бот
ЕтМл
АР
РБЕ
БТР